Историята за възкресението на Лазар е разказана в евангелието от Йоан 11:17-44ст. Накратко ще напиша няколко стиха от нея, за да запозная тези, които не са я чували.
„ И така, като д
ойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дена в гроба. И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. Исус се просълзи. За това юдейте си казаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? А Исус, все още натъжен в Себе Си дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смъди вече, защото от четири дни е в гроба. Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? И така, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.”
Забележителна история нали? Тя разкрива силата, величието и любовта на Създателя.
Въпросът, който веднага изниква в ума ми е свързан със стиха „ Исус се просълзи.” Защо? Защо се просълзи? Нима Христос не знаеше, че ще го възкреси!? Разбира се, че знаеше. Той не плачеше само за Лазар, а за целия човешки род, които е под властта на смъртта. Когато Бог ни сътвори, желанието Му беше да живеем вечно. Човекът не беше създаден за да умре. Ние сами избрахме гибелта си. Именно това е болката на Твореца. Любовта Му към нас се разкрива най-добре чрез жертвата, която Той направи за нас. Понеже Исус беше дошъл да ни освободи именно от това робство. На кръста Той беше прикован заради нашите грехове, за да може всеки, който повярва в Него и Го приеме за Господ и Спасител да има вечен живот. Ние няма да завършим живота си с два метра пръст под земята. Господ извоюва за нас победата, но от нас зависи дали ще я вземем за себе си, дали ще повярваме, дали ще изберем да се покаем и да заживеем един чист живот. В този напрегнат, изпълнен с несигурност и болка свят, в който живеем, само Бог може да ни даде мирът и сигурността, от които така се нуждаем. Най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота е това, че Исус ме срещна, разкри се като жив Бог, който ме обича. Днес Той кани е теб, ела при Него и никога няма да съжаляваш. В сърцето на човек има една празнина, която само Бог може да запълни. Довери му се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар